Почти до Рая
"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая,
а до там кой достигал е пеш или с волска каруца?
И дори да са млади воловете, колко години
ще скрибуца талигата, курс към мечтите поела?
Тъй миражна целта е, че времето може да срине
всяка кула от пясък, градена с любов, но без смелост.
До кога ще се чувстваме в този живот като гости
и ще чакаме друг да опъне на дните въжето,
а мечтите в сърцата страхът-господар ще залоства
и до бяло ще стискат юмрук - почернели - мъжете?
Без измамни водачи! Да тръгнем решително ние.
Прекосим ли страха, Раят няма да бъде далече.
И посоката знаем. Зад хълма от грижи се крие.
Прегърнете се! Нека отпуснем юмруците вече!
© Мария Панайотова All rights reserved.
