Почти любов...
Уроци на съдбата ли? Не мисля.
Живота ни раздаде други карти.
Седяли сме в средата посред нищото.
Сега сме си логични. Не хазартни.
И, колкото смълчан да е покоят,
привидно е - крещим от удоволствие.
И болките ни ще затънат в адска болест,
защото завистта е толкоз хорска...
Наистина не мисля за случайности.
Вали и е студено. Бих прегръщал.
Ръцете ни се вплитат във безкрайност.
Почти като в любов. Но не е същото...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
