Jan 19, 2010, 1:30 PM

Почти любовница

  Poetry » Love
2.1K 0 6

Порочна съм. Порочни са моите мисли.

Не ги гаси ни страх, ни забрана.

Гореща съм. Горещо от дъха ти ми стана.

Стомана съм. Тека разтопена в дланта ти.

 

Не крия. Не крия колко много те искам.

Съвестта ми без сила напълно притискам.

Докосвам те. И двамата знаем, че не е неволно.

И с всеки следващ миг го правя неусетно, повторно.

 

Прехапваш устни. Езикът ти ги милва греховно.

Сърцето спира. Изригва от страст недоволно.

Попивам всичко. Жестове, погледи, думи...

Каква мръсотия се е побрала в ума ми!

 

Проклета съм. Проклета от всичко, което желая.

Чужд си. Контролираме се, но докога - не зная?!

Зависима съм. Искам свръхдози от тебе.

Горя в абстиненция. Не си взимам, а си до мене.

 

Побърквам се! Мислите ми са лечимо болни.

Искам си хапчето! Подай ми го с устни отровни.

С морал живях. Цял живот му бях вярна съпруга.

По дяволите моралът! Любовницата вече ще бъда!

 

По дяволите всички, които ще ме укорят!

Живейте прилично. Осъждайте страстта на смърт.

По дяволите - нея! Нека съм жестока и долна!

Изгарям по него - влюбена, жадна, греховна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....