19.01.2010 г., 13:30

Почти любовница

2.1K 0 6

Порочна съм. Порочни са моите мисли.

Не ги гаси ни страх, ни забрана.

Гореща съм. Горещо от дъха ти ми стана.

Стомана съм. Тека разтопена в дланта ти.

 

Не крия. Не крия колко много те искам.

Съвестта ми без сила напълно притискам.

Докосвам те. И двамата знаем, че не е неволно.

И с всеки следващ миг го правя неусетно, повторно.

 

Прехапваш устни. Езикът ти ги милва греховно.

Сърцето спира. Изригва от страст недоволно.

Попивам всичко. Жестове, погледи, думи...

Каква мръсотия се е побрала в ума ми!

 

Проклета съм. Проклета от всичко, което желая.

Чужд си. Контролираме се, но докога - не зная?!

Зависима съм. Искам свръхдози от тебе.

Горя в абстиненция. Не си взимам, а си до мене.

 

Побърквам се! Мислите ми са лечимо болни.

Искам си хапчето! Подай ми го с устни отровни.

С морал живях. Цял живот му бях вярна съпруга.

По дяволите моралът! Любовницата вече ще бъда!

 

По дяволите всички, които ще ме укорят!

Живейте прилично. Осъждайте страстта на смърт.

По дяволите - нея! Нека съм жестока и долна!

Изгарям по него - влюбена, жадна, греховна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...