19.01.2010 г., 13:30

Почти любовница

2.1K 0 6

Порочна съм. Порочни са моите мисли.

Не ги гаси ни страх, ни забрана.

Гореща съм. Горещо от дъха ти ми стана.

Стомана съм. Тека разтопена в дланта ти.

 

Не крия. Не крия колко много те искам.

Съвестта ми без сила напълно притискам.

Докосвам те. И двамата знаем, че не е неволно.

И с всеки следващ миг го правя неусетно, повторно.

 

Прехапваш устни. Езикът ти ги милва греховно.

Сърцето спира. Изригва от страст недоволно.

Попивам всичко. Жестове, погледи, думи...

Каква мръсотия се е побрала в ума ми!

 

Проклета съм. Проклета от всичко, което желая.

Чужд си. Контролираме се, но докога - не зная?!

Зависима съм. Искам свръхдози от тебе.

Горя в абстиненция. Не си взимам, а си до мене.

 

Побърквам се! Мислите ми са лечимо болни.

Искам си хапчето! Подай ми го с устни отровни.

С морал живях. Цял живот му бях вярна съпруга.

По дяволите моралът! Любовницата вече ще бъда!

 

По дяволите всички, които ще ме укорят!

Живейте прилично. Осъждайте страстта на смърт.

По дяволите - нея! Нека съм жестока и долна!

Изгарям по него - влюбена, жадна, греховна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...