Почти по Шекспир
Понякога така ми е удушено,
сортирайки житейските си драми,
че нещо ме е хванало за гушата
и чакам нещо някога да стане.
Но може би объркан е сценарият
и нищо не е вярно в тоз спектакъл;
така приключва всяка пледоария
и явно няма смисъл да се чака.
Но хващам се за сламката отчаяно
с надеждата, че чудо ще се случи;
измислям дом с натрупани мълчания
от сънищата на бездомно куче.
И вие ми се като цяла глутница
в пореден фарс с поредна Жулиета;
един Ромео в тъмната ми лудница
флиртува с ветрове и силуети.
Не знам дали е сън или безумие.
Не знам дори изобщо, че е вярно;
в очите ù танцуват пълнолуния
в следа от смях и пепел от цигара.
И всеки танц, и всяка нощна музика
е ехо от тъгата на пиано.
И всяка нощ събуждам се, сънувайки
сонати от мълчания за двама.
И шепнат миокардите отнесено
измислици от звездното родео.
В последен танц с последните си есени
умира престарелият Ромео.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
