Под Амнистия
Щом отворят вратите за нас,
ще ни погнат объркани пътища...
Ех, амнистия –
с лудата страст
на живота,
ще се пръснем
по кътища.
Хей, началник –
недей да се цупиш!
На вземи от мене пари!
Аз богат съм...
Иди да си купиш,
малко щастие...
И леки жени!
Хей, началник –
не ми се сърди!
Къде майка ме чака -
кажи!
На, вземи!
На заем вземи!
Аз свободен съм вече...
А, ти?
Плюя, знаеш...
Плюя на всичко –
че жена ми
от мене си тръгна,
че животът ми
мина безлично,
че и младостта ми
посърна!
Плюя...
Плюя на всичко –
отишло си!
Но, нали пък
все още са с мен,
мойте дългове –
моите истински
белезници,
държащи ме
в плен.
Здрасти, мамо –
стига сълзи!
Всичко свърши...
Виж, цял съм –
пред теб!
Стига плака –
сина прегърни
и прости му
на грешника,
клет!
Не,
недей да ридаеш -
поспри!
Чуй,
какво ще ти кажа
сега!
В църква свещ за нас
запали
и продай ни
на някой,
дома!
Идвай с мене!
В нормална страна
с тебе ще идем –
да видиш бял ден!
Тук останем ли –
чуй, старина –
ще изгнием
в робски ярем!
Тук, на тази проклета земя,
днес върлуват бездушни продажници,
извисили до култ алчността,
титулуващи се държавници –
долни,
мерзки,
нагли
и в стръв,
кръвосмучещи скудоумци...
Подлагачи,
слагачи,
марионетки
на връв...
Нека робуват им
други безумци!
А ти, мамо -
идвай там с мен!
Идвай -
не съжалявай!
Какво е родината,
щом е остен?
Идвай -
не ме изоставяй!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
