Под арката на триумфална пролет,
обкичена с ухаещи цветя,
очаквам да пристигнеш ти сред полет
на хилядите пеещи ята.
Крилете ти, ефирните, от юг
при мене ще те доведат с любов.
И ето те, с усмивка, ти си тук.
Към мен пристъпваш и светът е нов.
Пред мен сияе благият ти лик
и мигом ти подавам топла длан.
Усилва се небесният светлик
и обичта е истина, не блян.
Любима моя, с мен ела и ти
ще чувстваш сбъдването на мечти.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
