Под арката на триумфална пролет,
обкичена с ухаещи цветя,
очаквам да пристигнеш ти сред полет
на хилядите пеещи ята.
Крилете ти, ефирните, от юг
при мене ще те доведат с любов.
И ето те, с усмивка, ти си тук.
Към мен пристъпваш и светът е нов.
Пред мен сияе благият ти лик
и мигом ти подавам топла длан.
Усилва се небесният светлик
и обичта е истина, не блян.
Любима моя, с мен ела и ти
ще чувстваш сбъдването на мечти.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
