Като минзухар нетърпелива,
пробил сред първите цветя,
при тебе с любовта си идвам,
сърцето ти да разтопя.
Студът отдавна е обрулил
във него чувствата добри,
и ти в снега си го изгубил,
затрупал верните следи.
Но аз съм тук...
със нея идвам...
с горещи длани те зова,
за да стопя леда в сърцето
и да ти върна пролетта.
© Красимира Касабова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
