Като минзухар нетърпелива,
пробил сред първите цветя,
при тебе с любовта си идвам,
сърцето ти да разтопя.
Студът отдавна е обрулил
във него чувствата добри,
и ти в снега си го изгубил,
затрупал верните следи.
Но аз съм тук...
със нея идвам...
с горещи длани те зова,
за да стопя леда в сърцето
и да ти върна пролетта.
© Красимира Касабова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
