Jan 30, 2024, 11:15 AM
Под прикритието на благи думи
Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса
и вижда се, че друг е, не това,
което ни показва, че делата тип са
изпълнени от злост и суета.
Като поет тогава е добър,
но не и в смисъла човешко качество!
В живота си перото е сменил с' сатър
и крие хищника зад благо авторство...
Това го има и извън поезията.
Един – на думи, на делата – друг,
така, че няма връзка със професията,
прикрилият се в китката юмрук!...
Двуличие от този род е повсеместно,
но истинското аз накрая все изплува!
И ще завърша тъй, че да звучи уместно –
Като лайно не казвам, по-добре звучи акула.
21.01.2024.
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Примери за доброто има колкото искаш... за обратното също. Не е до поезия...
-
нищо лично, просто бизнес
създаването на съвършена поезия не е съвършенство -
Когато бачках в стриптийза, по 3 пъти излизах на БИС 🤣
-
Е, след това включване...
Ничка !
От друга вселена си, само това ше кажа!
Благодаря ти! -
Под прикритие на благи думи, небето се облича!
Луната е без име -и в сенките си маските си крие!
Доброто е зрънце, премести ми планината с думи!
Луната е без дом, в нощите тишината е невярна.
Нощите зачеват самота и молитвите фалшиви!
В душите фарисеин спи, не лъжи и облечи се във вретище.
Лицемерие е знам, черна котка, в зениците си зодиака крие.
Лицемерие е знам, кожата прикрита се спотайва.
Дива пума, дивокот и имбрин злокобен!
Ножът остър е и знам, хиляди пъти се забива.
Очите никога не лъжат знам, в тях вините са полудели!
Думите са тихички пчели, жилят без посоки.
Думите са чисто кадифе, коприна и диаманти.
Думите са аморфен сън, морско конче зажадняло.
В панделка ги крия пак, до инфарктно пълнолуние! -
Завист, Димо, завист 🤣
Съжалявам за включилите се насериозно в коментарното поле тук, тази вечер това психологическо състояние (сериозното) ми е тотално извън орбитата 🙃
И това също, може би, е белег на посредственост, но не мога да избягам от себе си 😵💫🤣😵💫 -
Е, па Я и Жорката сме баш оригинал.
-
👍оки, Вал, оки 👍
-
Жорка, робът се бори за свобода, свободният човек за съвършенство. Няма по-страшни окови от собственото самолюбие. Разликата между големия творец и добрия човек е точно в това - творецът търси съвършенството.
Както се изрази на времето Людмила Гурченко - в света се ценят оригиналите. Не добрите копия. -
🤣🙃🤣
-
Казаното от теб е всеизвестен факт, а доброто, какво е, е въпрос на гледна точка.
Ел пример:
Гладен вълк и агне - да го хапне е добре за първия, но 😊
Не ми се философства повече, че посредствеността ми ме ограничава 😵💫
Хубава вечер, Вал, мерси и че намина. -
Жорка, има достатъчно известни и невероятни автори, които са оставили вълнуващи стихове за любовта и добротата, а на живо са били съвсем различни. Добрият поет си е добър поет, добрият човек е добър човек. Невинаги са едно и също. А и критериите за доброта са доста разнопосочни. Ако не знаеш, Химлер е твърдял, че Хитлер е сладур.
-
Няма проблем.
А и ми е приятно, Танче, всеки път, когато кацнеш на моя... творба 🤣
Усмивка 😊💐😊 -
Мерси за свободния прочит по зададена тема, Дени, радвам се, че се отби и се изказа с лично мнение 😊
Образът е събирателен, няма нито име, нито професия, като изключим, че за удобство, а и в такава спеда се изявяваме тук, съм го направил писарушка.
Нататък всеки да пречупва през своето светоусещане.
Мерси, че се отби, отдавна не си го правила 💐 -
Жоре, според мен това, че един човек не отговаря на лирическия герой не е нито двуличие, нито лудост. Ние няма как да знаем дали отговаря и на образа в интернет. През екраните на компютрите и критиките под стихчетата не бихме могли да преценим нито светлината, нито добрината на душата, стояща зад някаква снимка и пет думи на кръст. Поради доста свои лични заблуди спрях да съдя, но все по-рядко и да харесвам образите от профилите.
-
Мерси, Ничка.
-
Така е, Гош!
Поздрави! -
И аз така мисля, Маргарита 😊
-
Вярно е.
-
Много си прав, Димо, и подходяща история за случая.
Мерси. -
Старшината пред ротата:
- Газ!
Всички моментално слагат противогазите.
- Отбой!
Всички свалят противогазите освен един.
Старшината:
- Казах, ''отбой''! - никаква реакция.
Старшината се приближава към въпросния редник и гневно повтаря в ухото му:
- Казах, ''Отбой''!!! - пак нищо.
- Свали го тоя противогаз бе, серсемин! - виква старшината и започва да дърпа лицето му. -
Ако дълго се носи маската на показното благоприличие, идва момент в който човек сам започва да си вярва, че е това което показва.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И много точно, Жени.
Благодаря, момичета 💐