Под слънцето на моя роден град
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа,
как всичко се повтаря в този свят.
Макар да е един и същ пейзажа
под слънцето на моя роден град.
С едни и същи – хора и градини.
С една и съща църква и площад.
И вечно със еднакви магазини.
И вечно със еднакъв листопад.
Реката само – дето е различна,
след всеки паднал дъжд или пък сняг.
И орехът – край дядовата къща –
с нахлупен до очите стар калпак.
А иначе – животът се повтаря,
тъй както се повтаря всеки цвят.
Макар да е един и същ пейзажа
под слънцето на моя роден град.
© Георги Ревов All rights reserved.
