Хиляди звезди на небето
блестят над града нощем,
там се срещат под тепето –
влюбените сърца все още.
Като сами на този свят –
един кавалер и една дама,
докато всички други спят –
разхождат се в нощта двама.
Не им пречи тъмнината,
нито мъглата в полето,
помага им тишината –
и свободата под тепето.
Чак до зори те остават,
утре вечер виж ги – ето,
за срещата всичко дават
пак да дойдат под тепето.
© Никица Христов All rights reserved.