Oct 3, 2007, 11:36 PM

Под венеца от тръните

Poetry

1.1K 0 22

Може би трябва и аз като другите
някъде - много далеч да замина...
И да запълвам на някого фугите
в нечия шибана чужда родина...

Нито съм първата, нито последната...
В този керван от съдби, официален...
Ще съм безименна, просто ПОРЕДНАТА
в трафика хорски, скандално реален...

Майка, сестра, двама-трима приятели
с буца във гърлото ще напрегръщам...
Устни ще впия на екс в небесата ни...
С крива усмивка сълзи ще преглъщам...

Ще съществувам с душа между зъбите...
С бедност жигосана: "Бяла робиня"...
Ала ей-там, под венеца от тръните,
ще съм миросана с име - Богиня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aske (Петя Косева)

За да не си безименна и някоя си поредна,просто остани тук:}
Няма смисъл да изпразниш душата си,за да се напълни джоба ти!

2007-10-06T11:54:17+03:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Просто ми заседна гърлото! Толкова ме боли от носталгия, че понякого си мисля, дали не съм влюбена в тази ненормална България, въпреки всичко. Благодаря ти за прекрасния стих!

2007-10-06T07:30:44+03:00
kohrida (Даниела)

Браво, страшно съм впечатлена..Уникално силен стих!!!

2007-10-06T00:37:00+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Устни ще впия на екс в небесата ни...
С крива усмивка сълзи ще преглъщам...

Ще съществувам с душа между зъбите...

не мога да те понасям

душата ми заседна между зъбите...

2007-10-05T23:45:29+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Сърцето ми в багажа си вземи.
И тук и там - то всякъде е твое.
Но мен ще ми е хубаво да знам,
че е със тебе, за да съм спокоен -
че в мъката ти то ще е илач.
И ако някога едва се влачиш,
ако ти дойде някога до плач -
да влезеш в него и да си поплачеш!

2007-10-05T10:12:58+03:00