Подай ръка
Подай ръка
на Ю.
Подай ръка! Да кажем, че сгрешихме.
Безмилостно потъпкахме сърцата си,
на хиляди парченца ги разбихме...
Откъснахме цветята от стеблата им.
Прости и ти за грешките горчиви!
Едва родена, любовта разкъсахме...
С безсмислени постъпки без мотиви
петна от минала любов избърсахме.
И плака ти, и много плаках аз,
ала за болката ни няма оправдание.
Сковах душата ти във зимноледен мраз,
обърнат гръб бе мойто наказание.
Не искаше да стане тъй, разбирам,
но времето лекува ли следите?
И право имам ли сама да си избирам
кога, с кого да си деля сълзите?
Простих и аз за празните надежди!
Студени ласки още помнят устните.
Облече ги във ангелски одежди,
ала за мен ли бяха вънка пръснати?
Подай ръка и да си вземем сбогом.
Без смисъл е да казвам, че сгрешихме...
И твоят допир ще ми липсва много...
Платено! Пито! Болката си скрихме...
© Кристина All rights reserved.
