Подари ми огледало...
Ще ми подариш ли двойно огледало,
със прозрачни, кристални стъкла?
И едно стоплено одеяло,
в което да се сгушвам през нощта?
- Защо ти е такова огледало?
За да мога, когато се погледна,
да видя жълтото щастие и черно-бялата тъга…
Пред него да приседна,
да се огледам… с надежда… в огледалните стъкла!
- Но защо го казваш с горчилка?
Момче, ще ми подариш ли огледало,
двойно, от кристал направено?
За да видя новото начало,
на онова ярко слънце в мен...
- Защо отронваш сълза?
Погледни образа във огледалото,
какво виждаш, кажи?
Виждаш онова, немечтаното,
потъваш бавно в моите очи!
- Виждам теб, твоята усмивка…
и тези кестени – очите…
Виждам и сърцето, което обичам…
Сърцето, за което всичко ще дам...
дори душата, на която често присядам,
щом усетя въглен в мен...като плам!
Погледни хубаво… от едната страна,
виж тъгата и сълзите…
А от другата, по-добрата,
Усмивките и мечтите…
Виж… кристалът как отразява моя лик…
И този блясък в очите… като утринна роса…
Чуй и погледни безгласния ми вик,
на сърцето изписано е “Обичам те… СЕГА!”
- Обичам те… и от двете страни…
до теб съм завинаги! Но не ти е нужно
истинско, кристално.
Погледни в моите очи и виж...
те са огледалото,
от което се нуждаеш ти!
© Усмивка All rights reserved.
