Mar 10, 2009, 10:32 AM

Подаръци

  Poetry » Other
636 0 0

Не искам аз от "скъпите" подаръци,
в ден един да ми се подаряват по принуда,
парфюми, изпаряващите се като несъществуваща любов
или цветя - красив живот прекъснат, нетрайна красота,
да оправдае в нас измисленото чудо!
Но най-обичам скъпите подаръци,
които се докосват до душата,
и се усещат само със сърцето!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...