Аз бях приготвила подарък
за тебе със любов и нежност-
в Деня на влюбените чаках
да дойдеш,ала безнадеждно.
Сега подаръкът пред мене
мълчи,а спомени навява.
Но друг сърцето ми ще вземе,
на друг подаръци ще правя.
Нима остана нещо свято
във мене аз на друг да дам?
Отдавна детска непорочност
на тебе съм принесла в дар.
© Татяна Начкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
