Подир Жената-Жар птица
ПОДИР ЖЕНАТА-ЖАР ПТИЦА
Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,
да ти плискам потоци светлоструи на тихи вълни,
да те пия из тях, да те пея, несвестен от обич.
Бог поиска от мен
да те нося на шепа, на гръб,
да те имам за лъч, прекосил на пунктири безмера,
да те пея, дори да се сгъна на вейка от мирова скръб,
да те рея над Гея днес и утре – и в следваща ера.
Бог поиска от мен
да се сторя на слънце и дъжд,
да си хубава! – слънце в очите, в косите – росица.
Господи? – казах – защо си ме месил за мъж,
да не мога да литна след нея? – Жената Жар-птица.
Нецелуната моя,
аз ти стеля савани от топлия есенен дъжд.
Ще потънеш ли с мене из светлата част на нещата?
Най-красивото нещо за Жената е светлият мъж.
Най-прекрасното за мъжа е да гребне от нейната святост.
Нека в светла печал
и в несвяст да те пия из росисти дъбрави в гори.
Да те нося през бродове на реки, разорали простора.
Чу ли колко лета, колко есени кукувицата ни преброи?
Протегни си ръцете? – мост към мене за птици и хора.
Нека мина отвъд,
да се срина без дъх върху твоите степни коси.
Като светъл пулсар да потъна из теб – невъзможно е.
И дано снеговеят през свистящата степ не гаси
пламъчето, което ти запали! – за мене – безбожника.
© Валери Станков All rights reserved.
