неудържима е
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана
едва ли би могла
подир да си отива
и сякаш е пленена
птица в огледало
отчаяно обвиваш
с две ръце
безмълвното ѝ тяло
но покълва в нея
нещо нечестиво
нещо изкривено
до безбожност
в сухите ти жили
щом се слеят
две неистини
нежното им биле
щом пробие
своите пътища
подкожно
© Александър All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
