May 19, 2013, 11:02 AM

Подлец

  Poetry » Other
859 0 0

Когато аз те виках,

ти не чу моя зов.

След теб неуморно тичах

и молех за твоята любов.

 

На любовта ми внимание не обърна,

но възползва се от признанието ми.

При мен за едно се върна -

да отнемеш малкото ми мечти.

 

Без да ме обичаш, се втурна

право към целта.

Света за миг обърна

и пожела да съм твоя за нощта.

 

Нощ без любов и чувства,

само за забавление.

Принципите си потъпка,

за да добавиш поредното си завоевание.

 

АЗ коя съм всъщност за тебе,

какво и колко знача, ми кажи?

Отдели ми мъничко време,

за да разкажеш за своите лъжи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...