Видях,
как след нея
се втурнаха глутници
за да ръфат сълзите ù,
вкоравени
като вглетен чернозем.
Видях,
как сковат
набързо разпятие,
за да увисне
на него душата ù.
Обградиха я,
притиснаха,
повалиха,
заритаха злобно,
превърнаха я
в пихтия.
Захрущяха
натрошените стихове.
Но избягах.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
