Спрях да питам. Хаотично
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично
извисява се вината.
Всички звуци са излишни,
оглушала – правотата.
Спря да бие и сърцето,
времето накръст отмери.
Истина общоприета
ме отърси от химери.
© Светличка All rights reserved.
ще ги подредим един ден и пространствата, и думите - без думиargonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
