May 17, 2013, 3:09 PM

Подслон

  Poetry » Love
562 0 0

Подслон


Душата ти не искам на земята,
добре тогава, нека да се рее,
щом двамата сме яхнали съдбата,
и вятър моята ще я повее...

 

Аз исках само да докосна
косите ти, утихнал са Вулкан,
че огън в тялото си носиш,
а аз роден съм за Tитан...

 

А после отлети, но не забравяй!
Небето дом е само за звезди
и Слънцето във утрото изгрява,
а привечер прибира се да спи...

 

И ти ще търсиш някога подслон,
летиш, летиш и капнеш от умора,
ръцете ми се сплитат като клони,
със тяло ще те пазя като броня...

 

Не искам да си в клетка на тигрица,
макар че в тебе дивото зове,
пусни душата, волна като птица,
телата ни в едно, ще бъдат две...


17.05.2013
Д.Антонов (diester)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...