"Подсъдим"...
“Подсъдим”…
Стоеше пред директора ученик и обясняваше,
че бе “герой”, на съученичка в казус нерешим!
Кой крив, кой прав- а сълзи тя употребяваше,
той леко се усмихваше, със поглед неустоим…
История- позната не от вчера! Любов до уши.
Срещи. Дискотеки. Алкохол. Уроците зарязали.
И не били единствени в света, отнесени души,
но само те в момента от любовта “пострадали”…
Директорът- към него строг. Съчувствие за нея.
Че още са самите те деца, а как дете ще гледат…
И като мъж той трябвало отговорност да поеме,
че иначе бол санкции към него ще последват!
А, като по руски скоро учили падежите, та той
и случая разказа чрез подходящо описание!
И не с надеждата, че ще го признаят за герой,
а да звучи забавно, да предизвика възклицание!
И ето неговото обяснение :
“Я Вова ИМЕНИТЕЛЕН, один собой- гордителен!
Я Лене ПРЕДЛОЖитЕлеН, любов непозволителен,
она срАзу согласителен и немедлено ДАваТЕЛЕН!
Я что-то съТВОРИТЕЛЕН, тогда она РОДИТЕЛЕН!
Зачем я должен быть единственным ВИНИТЕЛЕН?”
А, щом и двамата вървят по пътя с ръка в ръка,
грешно да не “кривнат” са еднакво отговорни…
Непорасли още, недоучили, но със една съдба-
вече ще вървят в своя пълен кръг затворени!!
Внимавайте, деца! Отрано не носете бремето!
Животът е пред вас и всичко ще постигнете,
но нека е, когато сте узрели или дойде времето!
С професия в живота първо да се издигнете!
Сега се забавлявайте, но учете и не забравяйте,
че после, неминуемо ще дойде и такова време
един във друг вина да търсите, да се обвинявате
за шансове пропуснати, за непоникналото семе!
РР. Несъвършен превод:
“Аз Вова се наричам и със себе си се гордея!
На Лена аз предложих непозволената любов!
Тя веднага се съгласи и незабавно ми я даде!
Аз, като“нещото” сътворих, тогава тя роди!
Та...длъжен ли съм аз и единствено виновен?!”
16.09.22
© Ирина Филипова All rights reserved.
