Oct 4, 2014, 8:47 AM  

Подсъзнателното

600 0 3

 

Подсъзнателното

 

Във тайнственият свят на Подсъзнателното

се вмъкваме непозволено често,

но той върви по допирателната

на цялото съзнание човешко.

 

А тайните, които там се крият

усещаме като предчувствие за нещо,

което властно ни влече, а ние

безсилни сме да му стоим насреща...

 

И тръгваме покорно след инстинктите,

макар че Разумът зове тревожно

и явно са заложени по пътя примките-

не ги избягваме, дори да е възможно!...

 

И любовта, която ни разнищва,

от Подсъзнателното сякаш ни издебва,

изкача като ураган от нищото

и със страстта си властно ни обсебва...

 

И сънищата някога познават,

това което предстои да стане,

но тяхната загадъчност остава

в реално време все неразгадана...

 

Понякога летим, летим в съня си

и падаме, и падаме безкрайно...

(Навярно някога били сме птици,

но- атавистично е останало във тайна!...).

 

И затова сме влюбени във вятъра,

и в синевата бистра на небето...

(Но пък защо, откъснем ли се от Земята,

забива със тревожен пулс сърцето?...)

 

Защо на сън повтаряме живота

и ужасът е пак голям тогава?...

Какво е Разумът ни забранил, но

Позсъзнателното ни го разрешава?...

 

... От четири страни крещят въпроси:

„Каква цена платили сме да могат

из Вечността душите да се носят?...”

... Но отговора знае само Бога....

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подсъзнателното ни събужда с трясък. Привлича ни като магнит и
    подсъзнателно се спускаме след него.Ти си успял така целеобхвато да
    се докосниш до всичките му посоки и да ни оставиш сами да отговарями на неотговоримите въпроси.Това всъщнос е истинската поезия, така талантливо сътворена.Това е изкуството!Аз те поздравявам и ти отговарям с отговора на финала ти:
    "От четири страни крещят въпроси:
    Каква цена платили сме да могат
    из Вечността душите да се носят?..."
    ...Но отговора знае само Бога."
    Поздравявам те и се възхищавам!Поставям ти най-възможната висока оценка.
  • Неподсъзнателно те поздравявам!Дал си живот на още някой...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...