Потиснатост
Болката остана само,
как ми липсва твоето рамо -
да усетя облекчение
и от самотата спасение.
И ето - пролет е навън,
но пролетта в душата ми е сън -
гнет мъчителен я изпълва
и не желае да си тръгва.
© Георги All rights reserved.
Болката остана само,
как ми липсва твоето рамо -
да усетя облекчение
и от самотата спасение.
И ето - пролет е навън,
но пролетта в душата ми е сън -
гнет мъчителен я изпълва
и не желае да си тръгва.
© Георги All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....