VirtWorld (Тайнствената)
93 94
Oct 8, 2009, 2:21 AM

Подвластна на тъгата 

  Poetry » Love
685 0 4

Някога едно щастливо момиче

живееше дълбоко вътре в мен.

То умееше до смърт да обича

и за любов живееше всеки ден...

Душата й беше от вятъра неуловима,

ръцете й - топли като нежен сатен.

Обличаше дрехи от бяла коприна

и за любов живееше всеки ден...

Усмивката не слизаше от лицето й,

в мечтите си копнееше за порив нов.

Светът сякаш беше в ръцете й,

сърцето й биеше за любов...

Един ден жестока буря момичето сполетя,

тъга нахлу в нейната бяла душа.

Забрави тя колко щастлива е била

и сърцето й с вятъра отлетя...

Момичето превърна усмивките си в сълзи,

осъди себе си на скръб и печал,

когато всичко по пътя й се провали,

завърза душата си в дълъг черен шал...

Погреба тя душата, с която тъй силно обичаше,

обрече дните си на болка и тежък товар.

От любовта момичето се отричаше,

угасвайки оня безсмъртен пожар...

Сълзите се давеха в огъня, който гореше,

угасваха го бавно и го превръщаха в жар.

Бурята не стихваше и след момичето вървеше,

превръщайки дните й в мрачен кошмар...

Времето убиваше изстрадалата й душа,

любовта се превръщаше в дълбоко черно море.

Щастливото момиче в мен отдавна умря,

остана без чувства и дори без сърце...

Подвластна станах на самотата,

откакто загубих вярата в любовта.

От орисница зла бях прокълната,

когато излезе ти през онази врата...

Но денят, в който с теб ще се сбогувам,

ще настъпи едва след края на света.

И всяка нощ насън ще те целувам,

докато не повярвам отново в любовта...

 

© Тайнствената All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??