Sep 7, 2010, 8:27 PM

Поема от вода

  Poetry » Other
853 0 2

          ПОЕМА ОТ ВОДА

 

Като пресъхнал кладенец

мълчи денят,

водата му в небето

сякаш е попила,

откраднала предишната му свобода

и дала на простора нова сила.

А вятърът, като пречупен клон се мята,

превит на две днес лази на колене.

Той търси стадото  препускащи коне в полята

и иска лудия им бяг да вземе.

Дано внезапно завали,

в противовес на всякаква прогноза.

Та вятърът да се изправи и да съчини

с дъжда – една поема от вода

сред сухия поток от жарка проза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...