Поема от вода
ПОЕМА ОТ ВОДА
Като пресъхнал кладенец
мълчи денят,
водата му в небето
сякаш е попила,
откраднала предишната му свобода
и дала на простора нова сила.
А вятърът, като пречупен клон се мята,
превит на две днес лази на колене.
Той търси стадото препускащи коне в полята
и иска лудия им бяг да вземе.
Дано внезапно завали,
в противовес на всякаква прогноза.
Та вятърът да се изправи и да съчини
с дъжда – една поема от вода
сред сухия поток от жарка проза.
© Валентин Иванов All rights reserved.
