ПРОДЪЛЖЕНИЕ №3

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

3/Стопанството си ръководел…

И все пред  другите вървял.

С ратаите на къра ходел.

И със умение успял!

Той два пъти бил пред олтаря.

Невястата му Господ взел.

И бил пренуден да повтори…

И клетва втори път прочел!

Останали му пет сирачки,

несъщи таткови сестри...

За пилците си търсил квачка,

Съдбата да не ги мори!

Намерил  той жена отново,

макар и мащеха, нали?!

Не с  чисто злато, но с олово,

опитал да ги съхрани!

За втори път той се оженил,

вземал  жена от Коз Бунар,

довел той баба ми Елена,

със пет дечица балабар.

Но те, доведените братя,

останали си в Коз Бунар,

но пък  при всичките обрати,

от село пиели нектар!

А моя татко , татко Кръстю,

от този брак бил прероден…

Обгрижван от сестри чевръсти,

с внимание бил обграден.

На къщата той бил ,“ мизинче“,

наследник чакан на рода,

На Дядо първородно синче,

Дошло да го смини в света!

  / „ Мизинче“ е  най-малкото и най- желаното дете в къщата/