Поема за баща ми ( откъс 5)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 5

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ


Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа,
че бе добър човек за мен!

От пролет той щом заореше,
не спираше до есента...
На думата си той държеше,
тъй както никой на света!

И тъй роденият на село,
и скъсал с Пловдив  ученик,
тъй бе прегърнал свойто дело,
че беше станал мъченик.

И тъй той, малкото сираче,
останало с голям имот,
вместо да седне и да плаче,
направило голям възход.

2/…… Аз чувам гласа му  тъдява,

загрижен да ме поучава

Той никога не ме оставя-

съвети бащини ми дава!

За него пазя светъл спомен,

той бе голяма работяга!

В живота бе човек най- скромен,

ръце  към слабите протяга…

И кажеха ли му: “Бай Кръстьо,

останали сме без храна“,

той хващаше чувал чевръсто

и даваше  им семена.

Обичаше той да помага,

със брашно, зърно и пари.

Не бе човек да се налага,

И с мек  характер бе дори !

И затова бе уважаван,

от хората бе сочен с пръст,

на челно място бе поставен,

че с гордост носи своя кръст!

Смирен, работен и активен,

човек от село, милостив,

към всички хора позитивен,

най-земен и не горделив!

При него идваха и ученици,

от всички горни класове,

да отдели зърно от трици,

задачите  им да сплете!

И те му бяха благодарни…

За тях той бе математик,

задачите за тях коварни,

решаваше  той все, за миг…

3/   Той сутрин ставаше с Зората.

Не спал за оран  да се стяга.

Прибираше са със Тъмата.

И уморен пред всички да си ляга…

  4/ От пролет щом се заореше,

та чак до късно в есента,

той сто и петдесет…ореше.

И тъй се вписваше в света…

Щом вечер той се прибереше,

гаврътваше ракия- две

и мълчалив със нас ядеше,

държеше се със нас добре!

Това са спомени от мойто детство,

от пред-колхозни времена,

когато тачехме Доброто

и бяхме от една  страна!