Поема за сините сънища
Поема за сините сънища
Ако някога можеше да знаеш...
Разказвал ли ти е някой някога преди
за стари отминали времена -
как познавал съм някога теб,
как можел съм да ти кажа,
че обичам те повече,
отколкото можеш да си представиш.
Толкова много пъти повтарял съм, че
не мога да пресуша страстта си към теб,
дори когато главата ми вече
не е на раменете ми.
Понякога седя нощем и си мисля,
а луната нежно гали страните ми
с кадифена топлина.
... И отново съм пиян,
седя сам на края на света,
и тихо нахлуват стари меки спомени нежни,
виждам теб и твоите изумрудени очи -
звездици сияещи в нощта.
Поглеждам към небето -
толкова синьо и тихо е там горе,
крехко отнасям се далеч с теб
по невидимо течение
и като вълни на океан
алкохолът влива нови сили в мен
и чудя се дали ще мога
да преживея без теб и ден...
... А навън е толкова тъмно
и студено... и поглеждам към небето -
толкова е синьо и тихо е тук горе...
© Цецо All rights reserved.
Има нещо много недоизказано в това стихотворение и точно там му е големия заряд и чар 
