ПОЕМА ЗА ВЕРНОСТТА
Поема за верността
Верността си отминава
и покрива скреж сърцето.
Празна пустошта остава
и нагарча пак кафето...
..............
Две тополи снежнобели,
един към друг устремени,
клоните си нежно вплели,
гледат се в очи засмени.
"Ах, обичам те” на глас
в унес шепне тя любовно
и прегърнати в захлас
с трепет милват се гальовно.
И кълнеше се във вярност
тя със пламенни слова,
ала дяволът коварно
зла шега му изигра.
„ Ще те чакам” - каза тя
и целуваше го с жар,
любеха се във нощта,
пламна истински пожар.
Със тъга го тя изпрати
и сълзите си изплака,
ала дяволи космати
кискаха се злобно в мрака.
И в писмата си любовни
предана до смърт остана,
в тези мигове съдбовни
обичта й не престана.
Ала изведнъж – беда:
мили думи не реди.
Обич? Няма и следа,
любовта се изпари.
Пак познатата история:
„Охладнях към теб банално,
влюбих се със еуфория
в мой колега млад тотално.
Хлътнах силно и копнея,
съжалявам, няма как,
чувството ще изживея,
той е скромен и добряк.
Но недей така да страдаш
и не се измъчвай ти,
че започваш ти да падаш
ниско в моите очи.
С укори не ме съди,
ти достойнство, гордост имай!
Благороден ти бъди
и „навътре не го взимай”!
Бързо и спонтанно стана,
аз увлякох се случайно.
Нова връзка ще подхвана,
с ново щастие омайно.
С теб подобно нещо се получи,
след като се запознахме.
Бившото ми гадже щом научи,
повече не се видяхме.
Аз веднага рязко го „отрязах”,
за да мога теб да любя,
a съпруга си преди зарязах,
гаджето да не загубя...”
..............
Празна пустошта остава
и горчилка след кафето.
Любовта си отминава
и покрива с лед сърцето.
Даниел Авдала
.....................................................
© Даниел Авдала All rights reserved.
и то само заради труда му да напише такава дълга поема, която и откъм ритъм си е доста добре и само където смислово ми прозвуча инфантилно, така, че смятам бях обективна...