Nov 6, 2005, 12:42 PM

Поет

  Poetry
979 0 3

                       ПОЕТ

 

Очарован от потока на словата

се потапяш в него – плахо или смело.

И течението скоро те понася

неотменно, неотклонно... Накъде ли?

 

Покрай теб минават чувства и сезони,

звуци и картини – без край и начало...

Нещо те докосва, в стих го пресъздаваш.

После идва следващ порив... Докога ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...