Поет и Муза
Поет и Муза
Киро, кварталният поет, самотно
смучеше коктейл с коняк,
а в главата му тъжно-неохотно
потракваха две рими в такт.
Беше в траен поетически колапс,
изчерпал всички теми,
цял ден пиеше коняк със шнапс
в компанията на две сухи хризантеми.
Най-тъжно е да си поет без муза,
да беше занаят - ще го смениш,
не можеш да избягаш от такава криза,
без душата си с коняк да упоиш.
Изпиваше вече десета бройка
от питие ядовито и когато
беше пред прага на пълна упойка,
в кафето случайно влезе... Ерато.
Тоест Иринка, по прякор Ерато,
нашата руса квартална кокетка,
по нрав е лукава, инфарктно чепата,
с трима съпрузи в брачната сметка.
Тя късогледа, а Киро много пиян
- фатално като в класическа драма.
О, боже... любовта си имаше план
- масата беше само за двама.
Здравейте, аз съм госпожица Ерато!
Киро бавно очертанията фокусира,
напъна глас и във фъфлящо модерато
отвърна: - Вие, да... веднага се разбира...
Беше чувал от дионисови поети,
ако повикаш муза, когато си пиян,
- до един те бяха пияници заклети -
тя идва... и отдава се без капка свян.
Преди нехаеше за таз легенда,
сега пък на ушите си не вярва,
на кое ли може… заприсвива бленда.
Наистина ли русо на масата се мярна?
Взе я за Ерато – него тя - за силен мъж,
съдба или случайност - в живота е така,
в плен на илюзиите неведнъж
поетите пълзят на два... или повече крака.
© Запрян Колев All rights reserved.
