Поети
И пишат... И дишат...
Поети им викат.
И чувстват... И искат...
Човеци им викат.
И лягат и стават...
И помнят... Забравят...
И плачат... И скачат...
Поетите значат
магия,
която се крие
зад думи
красиви.
Звънливи,
се носят в потока световен,
в злокобен и тъмен тунел на поети,
държащи в ръцете си двете сюжети.
Заети са хората в новото време.
За тези поети на кой ли му дреме?
Те пишат във своите стаички тясни!
Те искат света да е приказно място!
Те искат да има любов безгранична!
Нима е ,,поетско’’ това да обичаш?
Те искат да има надежда за всеки!
Те искат! И крачат по мрачни пътеки…
Те правят от чувствата песен,
която
издига човек със на ангел
крилата.
Минава през трудности, плач и боязън.
Отново залитам към кухите фрази.
Порязах сърцето с любовното ножче.
Кръвта да си капе и денем, и нощем…
Поет съм... За мен е безкраен простора...
Но млъквам, че глупости взех да говоря...
© Димитър Драганов All rights reserved.
Хареса ми, Димитър.
