Поети, стихове и време
Поети, стихове и време.
Едничко то малцината отсява -
Остава истинското живо семе,
а другото е в сектор... плява...
Тук няма връзки, няма и пиари,
решението се взима без компромис!
Най-чистата надежда, любов, вяра,
обезсмъртвява се в човешкия ни космос.
А плявата е често завистлива
и пъчи се да бъде все отпред,
но срокът и е кратък и изгнива
без да остави и следа от ред...
Остават купища от книжки-еднодневки,
храна за суета от дървесина,
и куп Царе на словото... без дрешки...
Една не много приказна картина.
Така било е и така ще е изглежда,
но времето това не впечатлява -
То храни се с амбиции, с надежди,
а във стомаха му... е вечната забрава...
И днес е пълно, както и преди
с мнозина, смятащи, че него ще измамят,
но точно те осъдени са без следи
да си отидат... него щом нахранят...
А пък малцината избрани няма как
да разберат това докато дишат,
че жив обезсмъртил се е, единствено глупак
си вярва, а такива много пишат...
*****
Поети, стихове и Време -
Един небрежен и реален микс.
Но питам се, дали му дреме
на него, за амбициите на някой хикс?...
20.08.2023.
___
Благодаря на Валери Станков за вдъхновението.
_____
© Георги Каменов All rights reserved.
