Поетична трилогия ''Мътни дни'': Смях от мъка
Плачейки, Марко седна на дивана
и отчаяно за главата си се хвана.
Косите си той на инат оскуба.
Каква е тази негова полуда?
Вънка птичките звънливо пееха,
а дали на Марко му се смееха?
Гореща пот на челото му се избистри .
Лееха очите му сълзи сребристи.
Изгледа той черешовите листи.
Дойде му нещо на ума...,
та отново потъна в тъжни мисли.
''Ъх, какво се случва тука?'' -
говорейки, комшията на вратата почука. -
''Абе, Марко, защо така ревеш
и от всяко дърво само мъка береш?''
Сълза пенлива Марко пак пророни,
малко блясъче подемна да говори.
Явно тъга и радост неистово се сляха
хвана го или полуда, смеха това показва.
© Денис Халил All rights reserved.
