Oct 3, 2016, 5:36 PM

Поетично

  Poetry
504 0 0

 

Живот като броеница 

на святост и грешки -

ти дар си, и огърлица 

на суетност човешка! 

 

Искам те навсякъде -

Космоса да украсяваш! 

За добро и порядък е -

от зърното да изкласяваш! 

 

За теб нареждам думи, 

но не от тях е тъканта ми! 

Бръчките ми щом са във албуми -

не си загадка по дланта ми... 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айдън Софуев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...