Привет, скиталецо, смълчан
в шумливата тълпа.
Искам да ти направя стриптийз - поетично разсъбличане.
Позволи ми за тебе да събличам тишината.
Бавно да я галя с приказки
за самотата,
съблазнявайки настръхналата гръд на луната.
С миро от сълзи ще я помажа
да и' мокреней нощният юрган
от наслада.
А остана ли пред погледа ти
чисто гола и боса,
искам да те докосна там
дълбоко в душата
и да правим любов с тъгата.
© Наталия Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
