Поетите на България
Недосънували мечтата си за морето,
проиграли успеха лесен на лотария,
дори и със рани от упор в лицето,
непобедими са поетите на България.
Пътеките им земни са стръмни и кървят,
но загърбили лесното в лъскава поза,
в юмрук присвили дланите си те вървят,
ликува вярата им в безгранична доза.
Издигнали нетленното за свой кумир,
безумно влюбени в небесния простор,
раздават щедро те красивото безспир,
и ненавиждат силно пошлия коптор.
Във погледа им светъл обичта гори,
обречени на бъдното да са предвестници,
от векове наред все някой ги кори,
че си играят с огъня, че са несретници.
А всъщност те са въглен вечно жив,
призван да тлее ярко, неизменно,
в огнището на огън вечен и красив,
България наречен, име свято и нетленно.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
