Поетите са извор бял,
сред бури мътни оцелял,
водата, който му отпие,
горчивото си ще отмие,
в него слънце ще заблести,
под камък злото ще заспи.
Поетите са извор бял
и в дни на суша оцелял,
пролет, лято, есен, зима,
изворна вода за всеки има,
дори да хвърлят в него кал,
след време пак потича бял.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
