От толкова любов по листите,
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх,
от устни, ожаднели за целувка.
Забързан, но погълнат от нощта,
в която със сънят заспиват чувствата...
Поетът ще бележи този ден.
С мастилено петно на календара,
а после ще си тръгне, изкривѐн,
от болката на новата си рана... ...