Поетът
Поетът
Виждам себе си на колене, молейки за пощада
Виждам как получавам незаслужена награда
Виждам момиче, плачещо в самота
Виждам дядо ми, който отдавна умря
Виждам сърцето на самотен човек
Виждам от амеба до австралопитек
Виждам огледало без отражение
Виждам животът си на повторение
Виждам как убивам и как съм умрял
Виждам се малък, а после съзрял
Виждам назад, когато бях нищо
Виждам и как ще загубя всичко
Виждам стрела забита в голямо сърце
Виждам надежда в очите на дете
Виждам сълзи през смях и ирония
Виждам асиметрия, виждам хармония
Виждам лъчите на слънцето, сляни в дъга
Виждам смисъла на радостта
Виждам небето, с облаци бели
Виждам всички живи и всички умрели
Виждам красотата на любимото същевство
Виждам погребение, последвано от тържество
Виждам защо бях стигнал до тук чак сега
Виждам защо толкова мразя срама
Виждам защо всичко това се случва с мен
Виждам как загубих всичко за ден
Виждам как имах само вода и хляб
Но всъщност не виждам защото съм сляп
Виждам себе си на колене, молейки за пощада
Виждам как получавам незаслужена награда
Виждам момиче, плачещо в самота
Виждам дядо ми, който отдавна умря
Виждам сърцето на самотен човек
Виждам от амеба до австралопитек
Виждам огледало без отражение
Виждам животът си на повторение
Виждам как убивам и как съм умрял
Виждам се малък, а после съзрял
Виждам назад, когато бях нищо
Виждам и как ще загубя всичко
Виждам стрела забита в голямо сърце
Виждам надежда в очите на дете
Виждам сълзи през смях и ирония
Виждам асиметрия, виждам хармония
Виждам лъчите на слънцето, сляни в дъга
Виждам смисъла на радостта
Виждам небето, с облаци бели
Виждам всички живи и всички умрели
Виждам красотата на любимото същевство
Виждам погребение, последвано от тържество
Виждам защо бях стигнал до тук чак сега
Виждам защо толкова мразя срама
Виждам защо всичко това се случва с мен
Виждам как загубих всичко за ден
Виждам как имах само вода и хляб
Но всъщност не виждам защото съм сляп
© Христо Андонов All rights reserved.
