Празнуват нашир и надлъж -
поетът е мъртъв. Поета убили!
Безумната песен веднъж
и вовеки с кинжал покосили!
Затрили глупеца! И зная -
не се е изтръгнал от него и стон
и тихо, в кръвта си удавен,
навярно открил е накрая подслон
в деветия пръстен на Ада.
Кому ли е толкова нужен поетът?
И що да възпява? Досадата?
Тая спътница вечна, проклета!
Ако ли трепети в сетния миг
(на уплах, на радост, на горест)
някак смутили са равния лик,
те своето място най-скоро
сменили са с тежка забрава.
И вили, от своята немощ обзети:
"Гуляйте, безумци, наздраве!
Поетът е мъртъв! Смърт на поета!"
© Александър All rights reserved.