Поетът като дървен философ
Аз вече не споделям мисълта,
че главното в света е любовта.
Съвсем не мисля, че това е вярно.
Това е било истина навярно,
преди “ин витро”-то да се открие.
Днес тази слава
любовта не заслужава –
човек и без любов се размножава.
Тук друга, своя, мисъл ще изложа:
в живота ни и без любов си може.
Че не “любов” е главната съставка
в храната ни; тя е една подправка.
Тъй както който има орехите,
си ги чука,
а който няма, си минава и без тях;
така и който има гадже,
си го люби,
но който няма, нищичко не губи –
той много рядко върши плътски грях.
А любовта и болести разнася,
и често черна мъка ни донася –
че вечна спътница на любовта
е изневярата.
Не любовта крепи света, а Вярата –
тя е за нас най-верния компас.
*
На този стих идеята каква е:
престане ли поетът да мечтае,
да мисли и копнее за любов –
той се превръща в дървен философ.
Така е прочее, и с поетесите.
© Ангел Чортов All rights reserved.
