Поетът щастлив е
Животът на поета изглежда различен -
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия,
понякога стене, понякога свири.
Недей го осъжда - когато не плаче
ухае домът му на зрели малини.
Поетът понякога нищо не пише,
отваря бутилка и пие до дъно.
Дали е пиян? Няма как да се знае -
ще го видиш отново когато се съмне.
Изглежда понякога рицар със броня,
а проснал душата си цяла на показ...
Поетът прибира се в къщи самотен
и драска на листа поредния спомен.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
