May 6, 2021, 8:27 AM  

Поетът – странник и чудак 

  Poetry » Phylosophy
288 3 9

Поглежда строго, под вежди
животът, в миналото впил,
очи. Закани и вражди.
И порив някакъв, немил,
пак впримчва волните души
и бъдещето им руши.

 

Но все явява се насън,
един, дори измислен свят.
И ярко, някъде, навън,
стотици спомени горят.
Сърцето топли тъжен плам,
че имам устрем и да дам,

 

че всеки стих е бяла свещ,
по нечий много мрачен път,
че колкото да е зловещ,
местата в ада май са кът.
И наказанията знам,
човекът си измисля сам.

 

Денят ни алгебрично сив,
разчупват бляскави слова.
Поетът диша и е жив,
навярно само затова,
когато страшно ви боли,
след стих, поройно да вали.

 

От сълзи да блести измит,
небесен купол - Божи дар,
дори и Раят да е мит,
за мъките да има цяр –
мехлем за рана и беда...
А после – всеки по реда.

 

За теб, за вас, а и за тях,
един дори да разбере
и помни. Ще умра без страх.
Щастлив ще бъде и добре,
поетът – странник и чудак,
разбрал ще е защо и как.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имаше фрапиращо недоглеждане, в първия куплет, за което се извинявам. За пръв път ми се случва и все пред хора... Прегръщам ви! Липсвате ми!
  • Много сте талантлива, Надежда! Страхотен стих!
  • Поредно силно, странно и красиво творение!
  • Благодаря ви, приятели! Честит празник, че лами дал Бог и все триглави. Свети Георги да ни е на помощ!
  • "...един дори да разбере
    и помни. Ще умра без страх."
    Толкова талант и мъдрост има в теб! Честит празнек, Наде!
  • Много ми хареса!
    „...че всеки стих е бяла свещ,
    по нечий много мрачен път...”
    Мъдрост си!
    Честит Празник, Наде!💗
  • "че всеки стих е бяла свещ,
    по нечий много мрачен път,"
    Супер е!
  • Наде, стихът ти е пълен с прозрения и мъдрост... изключително прекрасен стих... Аплодирам те! 😊
  • Поетът и да е мъртъв, поезията е жива. Наденце!❤️
Random works
: ??:??