От сребърници вече ми горчи
От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв)
онази плащеница от коприва.
Забравиха балканската ми кръв
и лудостта, която ми отива.
И нека се опитат да ме спрат!
Показвам им това, което искат
душата ми под кърпената ризка
създава си от думи собствен свят.
Задръжте си го вашия! Тежи.
От тежестта си сам ще си отиде.
Аз имам само обич. Без лъжи
Кой крив е не ми пука, кой обиден.
От сребърници вече ми горчи,
задавям се с коматите дарени.
Душа аз имам само и очи,
и обич - лудост в тънките ми вени.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
