Един поет заспива без думи,
когато перото му римува само сълзи.
Когато мастилото не стига за болката,
когато музата му неспокойно спи.
Един поет заспива без думи,
когато белият лист в червено се оцвети.
Когато всеки ред го изморява,
когато всяко заглавието е име на тъжна балада.
Един поет заспива без думи,
когато треперят неговите слова.
Когато любовта му е заседнала в гърлото
и плачейки отвръща... Не се знае докога!