Mar 24, 2008, 8:43 AM
Поезия
Галактика си в свят неозарим.
Звезда, посърнала в небето пусто.
Една прашинка в есенен комин.
Една сълза, пролята тъжно.
Сияние си, бледнеещо във вятъра,
В една душа се пробваш да съзреш
умиращите дни на лятото.
А защо пак сядаш да четеш?
Защо отваряш книгата, тъй тъжна?
Защо прочиташ я - пореден път?
Не е ли минало, та го четеш отново?
Не вървя ли нявга отново този път?
И мемоарите си напиши с надсмешка.
Думите преплитай със тъга.
А смисъла облей зловещо
със мириса на радостна душа!
Звезда, посърнала в небето пусто.
Една прашинка в есенен комин.
Една сълза, пролята тъжно.
Сияние си, бледнеещо във вятъра,
В една душа се пробваш да съзреш
умиращите дни на лятото.
А защо пак сядаш да четеш?
Защо отваряш книгата, тъй тъжна?
Защо прочиташ я - пореден път?
Не е ли минало, та го четеш отново?
Не вървя ли нявга отново този път?
И мемоарите си напиши с надсмешка.
Думите преплитай със тъга.
А смисъла облей зловещо
със мириса на радостна душа!
© Рефицул All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Искам да напиша поезия за теб!Вдъхнових се от таз прекрасна е !
-
Насмешка:>
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
