Поезия инвитро
/из „Събраните съчинения на Удивителния Вергилий“ – песента на Джиа, когато разбра, че не може да спаси дъщеря си/
От третия, отчаян път
не слизам в Долните селения.
Ще бъде… стръмен е върхът
към новите ми вдъхновения.
На схематичния олтар
виси като от гилотина
не дадена, не взета в дар
последната ми, чужда рима.
Във вакуума на мига
е тихо, топло и самотно.
И раждам, впримчена в дълга,
една недоизпята нота.
Бележки на Критиците дяволоид и ангел:
– Тука, нещо не разбрах. Джиа да не прописа и тя?
– Не, стихотворението е написано от Търсещия себе си и все не намиращ се Удивителен Вергилий. Някои асоциират творчеството с раждане, но тук е обратното, раждането се асоциира с творчество. Понеже Вергилий е от мъжки пол, единственото нещо, което му е познато и близко до раждането, е творчеството. Влиза в роля, загряваш ли?
– Аа, ясно. Него все някакви примки го влекат, като гледам.
– Натюрел, какво да го правиш!
– Ами тая нота там накрая каква е, да не вземе и да пропее?
– Е, ти съвсем изпростя и го удари на буквализъм. Това е образ, образ!
– Ами хубаво, ама после, като пропее, да не кажеш, че не съм те предупредил. Щото то, подсъзнанието, е голяма работа!
– Че какво лошо има, ако пропее?
– Само да не пее фалшиво, че ще изпотрепе електората…
– Хи-хи!
© Мария Димитрова All rights reserved.
